Мдааааааааа

Дойде есента. Неусетно, без да се обажда по телефона, без да чука на вратата, направо нахълта.

Днес се връщах от работа и минах покрай езерото (живея в Дружба 1). Удивително какви багри може да създава природата. Съжалявам, че нямах фотоапарат със себе си, цветовете са невероятни! Имам чувството, че мързелив безработен художник се е разхождал с палитрата си и е мацал тук-там с четката. От скука, от безхаберие, ей така, с кеф.

Ако се отдалечим от студа и вятърът, който жули кожата през якета, пуловери и панталони, гледката е невероятна и напълно си заслужава няколко часа, прекарани навън. Да съзерцаваш това, което е създала природата.

Не е ли прекрасно? Нещо, на което нямам достъп, досег и контрол, се появява от само себе си и изкрещява: "Хей! Виж ме! Тук съм!"

Обичам есента.

Не дъждовната есен, нито студената ветровита есен. Обичам циганското лято, което постепенно преминава в кротка, плаха, нежна есен, обгръщаща сетивата ти като топло одеало.

Но знаете ли какво? Ние, хората, сме тотално неблагодарни. Причислявам и своя милост към това множество. Днес се разхождах просто за да убия време и да си събера мислите в главата. Търся си апартамент под наем и от многото глупости, главата ми беше пламнала... Ако нямах нужда от празноходенето, нямаше изобщо да помисля да се разхождам в това абсурдно време.

Ето пак, използвам глупави думички, за да опиша Божието създание - природата. Отвратителното тук не е природата, нито есента, нито студът, нито вятърът, а аз. Малкото човече, което се крие в черупката на безсмисленото си съществуване и не забелязва колко прекрасен е животът.

Веднъж гледах един филм - един абсурден филм (пак го казах, някой да ме напляска!) с култовото заглавие "Животът е прекрасен". Всъщност започнах да го гледам именно заради заглавието. Представях си, че фабулата ще се върти около някое неразумно, но извънредно щастливо същество, което оценява истинската красота на живота.

Бях потресена. Особено в края.

Но истината е, че този абсурден филм всъщност наистина се опитваше да покаже на зрителите си, че животът наистина е прекрасен, въпреки малките детайли от него, които ни карат да се отдръпваме назад и да се крием зад ъглите на страховете си.

Евалла на автора, евалла и на режисьора. И на актьорите. Плаках в края на филма Беше прекрасен. Като онова, което се опитваше да покаже.

Животът е прекрасен!
Аз съм прекрасно същество!
Обичам живота и всичко, което съществува в него!

Да

Да!

Абе Да! Точка!