Какво ще стане ако спечелиш джакпота от тотото?

1. Ще си платиш дълговете

2. Ще си купиш къща/апартамент

3. Ще дадеш пари на приятел.

4. Ще започнеш бизнес.

5. Ще си купиш кола/мотор/колело/джапанки/шапка с вентилатор

6. Ще подлудиш съседката от долния етаж, дето все мърмори като си миеш терасата.

Аз лично ще направя 1. 2. и 6.

Мразя я тая съседка. Ужасна е. Стара прогнила в душата си мома, бивша годеница, неосъществена булка, добрата леля на една още по-ужасна особа, която създава проблеми на всички, които се мотаят по случайност около нея.

Въпрос:
Защо самотните хора са толкова зли?
Вярно, самотни са и ние много ги съжаляваме и аз лично им спестявам страшно много главоболия. НО! Те създават милиарди пъти повече главоболия с жестокостта на самотното си сърце. Ако имат такова де.

Прозвуча гадно, нали? Е, и аз съм човек, и аз имам право на своите страсти. И аз съм от партията на самотните, но не съм чак толкова зла. Мисля. Надявам се. Абе, не съм зла, точка.

Всъщност мисля си, да организирам партия на самотниците. Или движение. Или клуб. Самотните хора са толкова много... Преди да се преместя в София (пу-пу-пу) самотата беше термин, който бях чувала. Знаете ли, животът ми беше прекрасен. Слънце, усмихнати хора, тишина и спокойствие. В момента, в който кракът ми стъпи в столицата усетих какво е умора, стрес и паника. Е, паниката е само за пълнеж, но и това го има. Понякога.

Когато хората са далеч от дома, се чувстват самотни. Липсва им връзката с това, което познават, обичат и което ги кара да се чувстват ценни.

В София животът е напрегнат и много самотен. Работиш 8-9 часа, пътуваш си до вкъщи още 1-2 часа, влизаш през вратата на апартамента, строполясваш се на дивана пред телевизора и започваш да натискаш копчетата. Канал 1... неееее Боже опази, ще се обеся! бТв... публицистика, нищо свястно, нищо качествено... БОЗАААА!!!! Нова тв... Понякога дават интересни неща. Понякога. Рядко де. Диема... филми. Стари. Много стари. Често повтарящи се. Про бг... О, Боже опази! НВО... това го нямам, не съм платила за скъпия пакет. А и последно когато го пуснаха промоционално, се нагледах на пълна боза. Е, към 20-23ч дават горе-долу интересни филми, но през останалото време се чудиш къде да се чупиш.

Знаете ли какво забелязах за самотните хора?

Те НЕ излизат навън. Никога! Имам чувството, че в момента, в който кракът им пристъпи прага на дома им, те не вдигат телефони, не отговарят на мейли, не си прослушват гласовата поща и не се интересуват от нищо, което се случва навън. Странно... Няколко пъти се опитах да извадя приятели от т.нар. им "Крепост" и успехът беше по-малко от 25%. Т.е. в 3 от 4 случая се провалям. Ужасно! Как да се погледна в огледалото? 3 от 4 самотници не искат да имат нищо общо с мен.

Да взема да се обеся, а?

Не, няма да се обеся. Не съм чак толкова луда, няма да се предам.

Обаче е гадно, не мислите ли? Опитваш се да създадеш нещо по-добро за другите, но тези други не искат да приемат усилията ти насериозно. Тук стигаме до философският въпрос, който често си задават много хора: "Онова, което ти сам мислиш за добро за останалите, наистина ли Е добро за останалите?"

Някой беше казал (знам те аз, само да те хвана, ще ти причиня... ениуей :)) че хората сме себични, егоистични, едва ли не отвратителни същества, които приемат света по своя си собствен себичен, егоистичен, отвратителен начин. Т.е. нагаждаме възприятията си към другите и очакваме и те да възприемат това, което виждат, като нас.

Е, да, ама не. Някои хора не приемат нещата така. Мислят си, че онова, което за нас е добро, за тях е тотална анатема.

И какво? Да спра да се боря? Да чакам другите да се оправят самички?

Е, мога и да го направя. Но ще е тотално скучно.

И така, права ли съм? Или не съм? Или съм?

За самотниците, ето ви една хубава песничка. Дано ви приседне, мърморковци такива :)

Лично аз, ако спечеля джакпот, ще направя първите две неща в горния списък. А като номер три ще сложа една ху-у-у-бава обиколка из Европа. С влак. Обожавам да пътувам с влак. После - както всеки ден. И ще гледам да направя така, че да мога всяко лято да ходя за по десетина дни в Прага. Прародината ми е там.
По повод самотата - има хора, които са си самотни по природа, независимо че може да имат семейство, деца, внуци и т. н. И ги могат и двете неща - хем да общуват с други хора, хем да си стоят самички у дома, в собствената си компания. Защото и собствената компания е нещо много хубаво, стига да знаеш как да общуваш със себе си. А в някои случаи е за предпочитане. "По-добре сам, отколкото в неподходящо обкръжение."

в случай на джакпот е мнооого по-дълъг.

И последно, явно ти и другите самотници сте трезвеници. Пийвайте повече и сичко ще е 6.

Успех :)